Фотоволтаична централа от 5 MW на летище София: какво отличава такъв обект от един покрив

На 10 септември 2026 г. беше съобщено, че на летище „Васил Левски“ — София е започнал строежът на фотоволтаична централа с мощност 5 MW. Възложител е концесионерът СОФ Кънект, изпълнител е „Хидроенергийна компания“ АД, а произведеният ток е предвиден за собствено потребление на летището.

Новината е поводът. Темата е друга: какво прави обект от този порядък различен от покрива, на който повечето монтажници започват. Разликата не е в това, че панелите са повече. Тя е в конструкцията, в организацията, в присъединяването — и, най-полезното за човек, който търси работа в бранша, в това какви хора са нужни на място и какво прави един монтажник там ден след ден.

Последна редакция: септември 2026 г. Нормативната част се променя, затова текстът е датиран.

Какво е обявено по този обект

Проверимите факти към момента на писане, по три независими публикации — economic.bg, fakti.bg и dbr.bg:

• Мощност 5 MW, 8 300 соларни модула, площ около 50 000 кв. м на територията на летището.
• Токът е за собствено потребление на летището.
• Срок за завършване: до края на 2026 г.
• Следваща фаза: батерийно съхранение.
• Изпълнител: „Хидроенергийна компания“ АД — българска фирма с над 19 години опит в изграждането на соларни проекти у нас и в чужбина.
• Обектът е част от целта на летището за пълна декарбонизация до 2036 г.

Също толкова важно е какво не е обявено: марки и модели на модули и инвертори, топология на инверторната част, точка и ниво на присъединяване, брой хора на обекта, етапи вътре в срока и дали полето ляга изцяло върху терен, върху покриви на сгради или комбинация от двете. Всичко по-нататък, което не е в списъка, е типово за обекти от този клас, а не потвърдено за този конкретен обект. Ще го казвам изрично там, където има значение.

Една сметка обаче излиза направо от двете обявени числа: 5 MW, разделени на 8 300 модула, дават около 600 вата на модул. Това не е обявена стойност, а деление — но показва за какъв клас модул става дума. Едроформатен, тежък и достатъчно голям, че да не се вдига удобно от един човек.

Мащабът не е „повече от същото“

Покривът на къща е обект с една конструкция, един-два стринга, един инвертор и една точка на присъединяване. Всичко се вижда от едно място, работата свършва за ден-два и грешката е локална.

Обект от порядъка на няколко мегавата е друго животно. Там едно и също действие се повтаря хиляди пъти, а всяко решение, взето в началото, се умножава по същия брой.

Конструкцията и теренът

При наземна централа работата започва много преди първия модул. Геодезията определя осите и нивата, следва подготовка на терена, а носещата конструкция се фиксира в земята — при типовите решения това са забити или завинтени профили, чиято дълбочина и тип се определят от геоложко проучване, а не по преценка на място. При конструкции върху покриви на големи сгради логиката е друга: там носещата способност на самия покрив е ограничението, а хидроизолацията е нещото, което не се пробива. Кой от двата случая важи за летище София, публикациите не казват.

Общото и в двата случая е геометрията на редовете. Панелите се подреждат в дълги редове с определен наклон, а разстоянието между редовете се избира така, че предният да не хвърля сянка върху задния при ниското зимно слънце. Оттук идва и защо площта е чувствително по-голяма от сумарната площ на модулите: разликата отива за междуредия, за пътища за техника и за сервитути.

Втората разлика е допускът. На покрив един ред, тръгнал с два сантиметра накриво, се компенсира на място. В поле от хиляди модула същите два сантиметра се натрупват по дължината на реда и накрая последният модул не влиза. Затова се работи с шаблони, опънати нишки и контролни измервания на всеки няколко реда — не защото някой обича процедури, а защото коригирането после струва дни.

Стрингове и комбайнер кутии

Модулите се свързват последователно в стрингове — точно както на покрив, само че стринговете са десетки или стотици. Оттук нататък започват нещата, които на къща просто ги няма.

Стринговете не отиват директно в инвертор, а се събират в комбайнер кутии (стринг кутии) — междинни табла на полето, в които стринговете се обединяват паралелно и всеки от тях минава през своя защита. Оттам една по-дебела постояннотокова линия тръгва към инвертора. Смисълът е двоен: по-малко дълги кабелни трасета и възможност всеки стринг да се измери и изключи поотделно.

Точно тук се решава колко ще боли всяка по-късна диагностика. При стотици стринга разликата между обект, на който всеки стринг е надписан и попада на очакваното място в мониторинга, и обект с надписи „както се получи“, е разликата между половин час и цял ден търсене. Маркировката не е бюрокрация, а инструмент за поддръжка.

Физиката остава същата като на покрива: през последователна верига тече един и същ ток, засенчен или дефектен модул дърпа целия стринг надолу, а постояннотоковата страна е под напрежение, докато има светлина. Защо е така, е разгледано отделно в текста за MPPT тракера.

Инвертори: централни или стрингови

На такъв обект има две типови школи. Централен инвертор — един голям блок, най-често в контейнер или на платформа, който събира постоянния ток от много комбайнер кутии. Или множество по-мощни стрингови инвертори, разпределени из полето, всеки със своя група стрингове.

Компромисът е познат: централният концентрира мощността на едно място — по-малко устройства за обслужване, но и отказ, който спира голяма част от централата. Разпределените стрингови инвертори свалят този риск и дават повече независими работни точки, но са повече устройства на открито, с повече връзки. Кое е избрано за летище София, публикациите не казват. Семействата инвертори са сравнени в отделния текст за топологиите.

Трафопост и присъединяване на средно напрежение

Това е частта, която на къща изобщо не съществува. Инверторите дават ниско напрежение. За да влезе тази мощност в мрежата на обекта, тя се качва през трансформатор до средно напрежение, минава през уредба със съответната комутационна апаратура, защити и измерване, и оттам се присъединява към мрежата на потребителя или на оператора.

Тук спирам с описанието, защото започва материя, в която уверено сгрешеният отговор струва повече от липсващия. Какви са условията за присъединяване, кой ги издава, какви защити и настройки се изискват и кога обектът се пуска под напрежение — това са въпроси, които се задават преди работата, на оператора и на проектанта, а не се четат от статия. Правоспособността за работа по такива уредби също е нормативно уредена и е отделен въпрос от това дали някой умее да свърши работата.

Следствието за монтажника е просто: на такъв обект има зона, в която не се влиза без конкретно допускане, и това не е препоръка.

Кабелни трасета

Между полето, инверторите и трафопоста вървят километри кабел. При наземните обекти голяма част минава подземно — изкоп, легло, обозначителна лента, обратен насип — а трасетата се заснемат, докато са отворени, защото после никой не помни къде минават.

Грешките тук са банални и скъпи: превишен опън при изтегляне, радиус на огъване под допустимия, кабел, оставен да се трие в ръб, връзки, направени на място вместо в предвидената кутия. Никоя от тях не се вижда в деня на монтажа. Всички се виждат след първата година.

Разликите накратко

Защо „за собствено потребление“ променя сметката

Обявено е, че токът е за собствено потребление на летището. Това е може би най-важното изречение в новината, защото сменя цялата икономика на обекта.

Когато една централа продава в мрежата, всеки произведен киловатчас се оценява по това, което пазарът плаща в момента на производството. Когато централата захранва собствения обект, същият киловатчас спестява цената, която обектът иначе би платил — а тя включва не само енергията, но и мрежовите компоненти върху нея. Двете числа са различни и обикновено спестеното е по-ценно от продаденото.

Оттук следват няколко практични неща. Първо, оразмеряването се прави спрямо потреблението, а не спрямо това колко модула биха се събрали на терена. Летището консумира и през деня — осветление, климатизация, транспортни системи, обработка на багаж — тоест профилът на потребление и профилът на слънчевото производство се застъпват добре. Второ, всеки киловатчас, произведен в момент, когато обектът не може да го изконсумира, няма същата стойност: или се отдава при други условия, или се ограничава. Трето, точката на присъединяване е зад мерилото на потребителя — различна инженерна и договорна ситуация от централа, построена да продава.

Затова такъв обект се оценява по покритие на собственото потребление, а не само по произведени киловатчаса. Конкретните числа за летище София не са обявени и не бива да се измислят.

Защо батерията идва във втора фаза

Съобщено е, че батерийното съхранение е следваща фаза. Това е нормалната последователност и има поне три причини за нея.

Първата е измерването. Батерията се оразмерява по разминаването между производство и потребление — колко енергия остава неизползвана и в кои часове недостигът е най-скъп. Това разминаване се вижда чисто чак когато централата работи и записва реални данни. Оразмеряване по прогноза преди пуска е предположение; оразмеряване по измерен профил е инженерна работа.

Втората е техническа. Съхранението не е модул, който се добавя между другото. То носи свои токови вериги, своя защита, своя противопожарна и вентилационна част, свое управление и свое присъединяване. Част от тези решения зависят от това как е изпълнена първата фаза.

Третата е проектна. Етапността позволява първата фаза да носи полза, докато втората още се разработва. Обявеният срок за фотоволтаичната част е краят на 2026 г.; срок за батерийната фаза не е обявен.

Какви хора работят на такъв обект

Тук е кариерната част и тя се пропуска в повечето новини. Обект от този порядък не се строи от „бригада монтажници“, а от няколко различни занаята, които се сменят по график.

Съставът по-долу е типов за обекти от този клас, а не списък от летище София — за конкретния обект такива данни не са публикувани:

• Геодезия и подготовка на терена — оси, нива, трасета. Работят първи и определят дали всичко останало ще пасне.
• Фундиране и носеща конструкция — забиване или завинтване на профили, монтаж на стойки и трегери. Тежка, ритмична работа с механизация.
• Монтаж на модули — най-многобройната част от екипа. Повдигане, позициониране, затягане с определен момент, свързване на конекторите.
• Постояннотокова част — оформяне и трасиране на стрингове, комбайнер кутии, маркировка, измервания по стринг.
• Част средно напрежение — трафопост, уредба, защити. Отделни хора с отделно допускане.
• Кабелни работи — изкопи, изтегляне, полагане, връзки, заснемане на трасета.
• Пускане и изпитвания — измервания, протоколи, настройки, въвеждане в мониторинг.
• Ръководство, качество и безопасност — координация на бригадите, входящ контрол на материала, инструктажи, контрол на изпълнението.
• Логистика и склад — доставки, приемане, съхранение и подаване на материала към полето по график.

Забележи какво следва от списъка: човек, който монтира модули бързо и точно, е нужен в най-голямо количество, но пътищата нагоре минават през постояннотоковата част, измерванията и пускането. Това е обичайното развитие в бригадите.

Какво прави монтажникът там ден след ден

Денят започва с инструктаж и разпределение: кой ред, колко модула, откъде идва материалът. След това започва повторението — и точно то е характерът на работата. Едно и също движение, правилно направено, стотици пъти.

Конкретните неща, които се различават от покрива на къща:

• Ритъм вместо импровизация. На покрив постоянно решаваш нещо ново. На поле правиш едно и също, но правилно. Умората идва от обема, не от изненадите.
• Инструментът е друг. Динамометричен ключ с проверена настройка, шаблони, механизация за подаване на материала. Затягането „на усет“ е точно това, което се вижда след първата зима.
• Разстоянията са реални. Материал, вода, тоалетна, сянка — всичко е далеч. Логистиката на собственото ти време е част от работата.
• Опасностите са различни, не по-малки. На покрив рискът е ръбът. На поле са техниката в движение, изкопите, топлината, прахът, а електрическата опасност е абсолютно същата — постояннотоковата страна е под напрежение, докато има светлина.
• Проверката е част от задачата. Всеки ред минава контрола, преди да се затвори. На покрив връщането назад струва час; на поле — дни.

Как изглежда самият монтаж стъпка по стъпка, включително частта, която е обща за двата типа обекти, е описано в текста за монтажа на соларни панели.

Как се влиза на такъв обект

Големите обекти наемат на вълни, защото натоварването е неравномерно: подготовка, после пик на монтажа, после пускане. Точно затова те са и достъпна входна точка за човек без опит — на пика се търсят ръце, а качеството се държи от бригадир, който разпределя и проверява.

Какво се пита на входа, е горе-долу постоянно: работил ли си на открито и на височина, четеш ли проста схема, разбираш ли какво прави постоянният ток, ще спазваш ли момент на затягане и ще кажеш ли, ако си сбъркал ред, вместо да го замажеш. Целият път от нула до първата работа на обект е описан в как се става монтажник на фотоволтаици.

Ако търсиш точно такава работа, кариерният канал свързва обучени хора с ЕРП и соларни работодатели. Ако първо ти трябва основата — практиката с реални инвертори, конструкции и панели — датите и градовете са в графика на курсовете.

Какво си струва да проследиш

Обявеният срок е краят на 2026 г., а батерийната фаза е след него. Ако темата те интересува професионално, следи три неща: влиза ли централата в срок, какво се обявява за втората фаза и как летището отчита покритието на собственото си потребление по пътя към целта за декарбонизация до 2036 г. Това са показателите, по които такъв обект се преценява — не броят модули.

Този текст описва типова практика при изграждането на фотоволтаични централи и обобщава публично съобщени факти за конкретен обект. Той не е нормативен справочник. Действащата уредба се променя и има предимство пред написаното тук. Конкретното се проверява с нея, с оператора на мрежата и с хората, които отговарят за съответната работа, а не със статия. Редакция: септември 2026 г.